George Penchev, [Environmental Law of the Republic of Bulgaria: Special Part] , Екологично право: Специална част, София, Издателство "Фенея", 2012, 332 pp.

Manuel J. Pelaez
Miriam Seghiri


 

ABSTRACT: In 2012 in Bulgaria was published a very useful and interesting textbook entitled 'Environmental Law of the Republic of Bulgaria: Special Part' (in Bulg.). The author, Prof. George Penchev, PhD is a lecturer in environmental law in the Faculty of Law at Plovdiv University. Besides he is an author of 7 books and 170 articles mainly in the field of environmental law (national and international aspects). The reviewed book consists of preface, 16 chapters, conclusions and list with literature. Chapter I (p. 17 - 47) is dedicated to the protection of the air from pollution. There are evaluated special Clean Atmospheric Air Act, 1996, Environmental Protection Act, 2002, as well as the responsibility for the air pollution. In next 4 chapters is analysed water legislation of Bulgaria. The attention is paid to the protection of the water from pollution (chapter II, p. 48 - 70), the protection of water from misuse (chapter III, p. 71 - 92), the protection of marine environment (chapter IV, p. 93 - 107) and the legal regime of the Bulgarian part of the river Danube (chapter V, p. 108 - 115) in the light of the Water Act, 1999 and the Marine Areas, Internal Watercources and Ports Act, 2000. Another 3 chapters are dedicated to the protection of the land, and especially: a) protection of the soil from pollution (chapter VI, p. 116 - 130); b) protection of the soil from misuse (chapter VII, p. 131 - 159), and c) protection of the bowels of the earth (chapter VIII, p. 160 - 175). There are analysed the Soil Act, 2007 and the Ores and Minerals Act, 1999. Chapter IX (p. 176 - 186) is related to the protection of forests in the light of the Forest Act, 2011. There are also analysed the Environmental Protection Act and responsibility for the deforestation. Next 3 chapters are dedicated to the protection of the nature in following aspects: a) legal regime of the protected natural territories (chapter X, p. 187 - 201); b) protection of the biological diversity according to the Biological Diversity Act, 2002 (chapter XI, p. 202 - 223); c) protection of the medicinal plants under the Medicinal Plants Act, 2000 (chapter XII, p. 224 - 232). In the last 4 chapters is analysed the legal regime of some special kinds of activities which cause significant impact on the environment, and especially: a) legal regime of the genetically modified organisms according to the Genetically Modified Organisms Act, 2005 (chapter XIII, p. 233 - 254); b) legal regime of hunting under the Hunting and Game Protection Act, 2000 (chapter XIV, p. 255 - 270); c) legal regime of fish industry under the Fishing and Aquacultures Act, 2001 (chapter XV, p. 271 - 291); d) waste wanagement under the Waste Management Act, 2003 (chapter XVI, p. 292 - 316). Special attention is paid also to the Environmental Protection Act and the responsibility in this fields. Finally there are carried out some general conclusions for the improving of the Bulgarian environmental legislation and practice of its implementation. In relation to features and content of the reviewed book could be made a conclusion that it will be very useful either for lawyers or for the ecologists as well.

KEY WORDS: Environmental Law, Bulgaria, Fishing, Aquacultures Act, Environmental Protection Act, Biological Diversity.

Резюме: През 2012 г. в България е публикуван много полезен и интересен учебник, озаглавен „Екологично право на Република България: Специална част”. Авторът му, проф. д-р Георги Пенчев е преподавател по екологично право в юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Освен това той е автор на 7 книги и около 170 статии, студии и научни доклади главно в областта на екологичното право (национални и международни аспекти). Рецензираната книга се състои от увод, 16 глави, заключение и списъци с ползвана литература.
Глава І (с. 17 - 47) е посветена на опазването на въздуха от замърсяване. Разгледани са специалният Закон за чистотата на атмосферния въздух от 1996 г., Законът за опазване на околната среда от 2002 г., както и юридическата отговорност за замърсяване на въздуха.
В следващите 4 глави е анализирано водното законодателство на България. Вниманието е насочено към опазването на водите от замърсяване (глава ІІ, с. 48 – 70), опазването на водите от разхищаване (глава ІІІ, с. 71 – 92), опазването на морската среда (глава ІV, с. 93 – 107) и правния режим на българския участък на река Дунав (глава V, с. 108 – 115) в светлината на Закона за водите от 1999 г. и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата от 2000 г.
Други 3 глави са посветени на опазването на земята, и по-специално на: а) опазването на почвата от замърсяване (глава VІ, с. 116 - 130); б) опазването на почвата от разхищаване (глава VІІ, с. 131 - 159), и в) опазването на земните недра (глава VІІІ, с. 160 - 175). Анализирани са Законът за почвите от 2007 г. и Законът за подземните богатства от 1999 г.
Глава IX (с. 176 – 186) е свързана с опазването на горите в светлината на Закона за горите от 2011 г. Анализирани са също така Законът за опазване на околната среда и юридическата отговорност за обезлесяването.
Следващите 3 глави са посветени на защитата на природата в следните аспекти: а) правен режим на защитените природни територии в светлината на Закона за защитените територии от 1998 г. (глава Х, с. 187 - 201); б) опазване на биологичното разнообразие съгласно Закона за биологичното разнообразие от 2002 г. (глава ХІ, с. 202 – 223); в) опазване на лечебните растения по Закона за лечебните растения от 2000 г. (глава ХІІ, с. 224 – 232).
В последните 4 глави е анализиран правният режим на някои специфични видове дейности, които оказват значително въздействие върху околната среда, и по-специално: а) правния режим на генетично модифицираните организми съгласно Закона за генетично модифицираните организми от 2005 г. (глава ХІІІ, с. 233 – 254); б) правния режим на лова съгласно Закона за лова и опазване на дивеча от 2000 г. (глава ХІV, с. 255 - 270); в) правния режим на рибното стопанство съгласно Закона за рибарството и аквакултурите от 2001 г. (глава ХV, с. 271 – 291), и г) управлението на отпадъците съгласно Закона за управление на отпадъците от 2003 г. (глава ХVІ, с. 292 – 316). Специално внимание е отделено и на Закона за опазване на околната среда, както и на юридическата отговорност в тези области.
В заключението са направени някои по-общи изводи от разгледаната правна уредба и препоръки за нейното усъвършенстване. В резултат на извършения анализ на горепосочената книга може да се направи изводът, че тя ще бъде полезна както за юристите, така и за специалистите-еколози.


Nota Importante a Leer:

Los comentarios al artículo son responsabilidad exclusiva del remitente.

Si necesita algún tipo de información referente al artículo póngase en contacto con el email suministrado por el autor del artículo al principio del mismo.

Un comentario no es más que un simple medio para comunicar su opinión a futuros lectores.

El autor del artículo no está obligado a responder o leer comentarios referentes al artículo.

Al escribir un comentario, debe tener en cuenta que recibirá notificaciones cada vez que alguien escriba un nuevo comentario en este artículo.

Eumed.net se reserva el derecho de eliminar aquellos comentarios que tengan lenguaje inadecuado o agresivo.

Si usted considera que algún comentario de esta página es inadecuado o agresivo, por favor, pulse aquí.

Comentarios sobre este artículo:

No hay ningún comentario para este artículo.

Si lo desea, puede completar este formulario y dejarnos su opinion sobre el artículo. No olvide introducir un email valido para activar su comentario.
(*) Ingresar el texto mostrado en la imagen



(*) Datos obligatorios


REVISTA EUROPEA DE HISTORIA DE LAS IDEAS POLÍTICAS Y DE LAS INSTITUCIONES PÚBLICAS es una revista académica, editada y mantenida por Servicios Académicos Intercontinentales S.L., Sitio alojado en Gunzenhausen, distrito de Weissenburg-Gunzenhausen,
Baviera, República Federal de Alemania. http://www.eumed.net/rev/rehipip/.
La revista dejó de depender de la Universidad de Málaga en noviembre de 2013.

Para cualquier comunicación, envíe un mensaje a mjpelaez@uma.es o seghiri@uma.es


Presidente del C.R.: Antonio Ortega Carrillo de Albornoz
Director: Manuel J. Peláez
Editor: Juan Carlos Martínez Coll

ISSN versión electrónica: 2174-0135
ISSN versión impresa: 2386-6926
Depósito Legal: MA 2135-2014

Número actual
Presentación
Normas de Publicación
Hemeroteca
Consejo de Redacción
Evaluadores Externos
Otras Revistas de EUMEDNET
Servicios Academicos Internacionales > Eumed.net > Revistas > rehipip